Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже, влачещо огромен куфар.
- К'во носиш в тоя куфар бе, джудже?
- Диви х*йчета!
- КО!!!!
- Диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата настрани и обяснило
- Като кажеш "люляк" - то почва да те такова. Като кажеш "круша" – спира.
Шапчицата измолила едно за себе си и, подсвирквайки си из гората, продължила към баба си. По някое време решила да пробва - "люляк" - иииии КЕФФФФ, "КРУША" - спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк... и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега? Върви си тя към баба си, ама вече не ѝ е готино и сълзи текът от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика"
- Бабо, кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!
Бабата казала люляк и на стари години ѝ се натресло нещо, дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза кумчо вълчо.
- Бабо, ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после кот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло. Хукнал той из гората и насреща му ловецът. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и го удавил.
Върви си ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- КО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК - изръмжал ловецът.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловецът и погледнал.
- Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар