Овчаря и публичния дом

Имало един овчар, който нямал нищо друго освен овцете си и не знаел за нищо друго на този свят, освен за овцете си.
Той живеел с овцете, говорел им, спял при тях, обичал ги и те за него били всичко.
Но не щеш ли, един ден до пасището му отворил врати публичен дом ...
Станало му любопитно на овчаря, какво е това новото нещо и решил да провери.
Отишъл до портите на публичния дом и почукал, Маман му отворила.
Той и казал, че иска да види какво е това публичен дом, а тя му казала, че няма проблем стига да има пари.
Работата била, че нямал пари и никога не бил имал.
С мъка на сърцето решил да заколи Доли, една от овцете си, нямало друг начин - твърдо бил решил да провери какво е това нещо до пасището му.
Заколил той овцата, продал месото и влязъл в публичния дом. На сутринта цялото стадо се било събрало около публичния дом, да чакат овчаря да излезе.
По едно време на сутринта, той излязъл на една тереса гол, разтегнал се, погледнал към овцете и им казал:
- Ей, ша ва изколя ей, всичките ша ва изколя!

Чавдарчето и бабата

В разцвета на комунизма, баба кашля в автобуса
- Наздраве! - каза седящото до нея чавдарче.
- Аз не съм кихала, аз кашлях!
- Все ми е тая! Ако ще и с хуй да си се задавила, чавдарчето трябва да е вежливо!

Иванчо във фермата

В клас учителката попитала учениците:
- Деца, какви звуци запомнихте от вчерашната екскурзия във фермата?
Петърчо:
- Муууу!
Марийка:
- Беее!
Стоянчо:
- Кудкудяк!
Иванчо:

Червената Шапчица и люляка

Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже, влачещо огромен куфар.

На кой пол приятеля е по-добър?

Мъж и жена спорят на кой приятеля е по-добър.

Мъжът казва:

-На, ето ти телефона обади му се и питай къде съм?

Жената звъни:

- Ангеле, къде е Пешо?

Жена плаче по време на секс

Чичо Добри и леля Добринка

Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ....да и е гадно...
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали...